Синдромът на сърдитите лелки Весна Петрова
 

Те са навсякъде... имам предвид тези горди, възрастни, досадни жени, често лишени от морал и етикет, но обичащи да прокламират теориите си в обществото. Те са навсякъде - на улицата, в трамвая, на гишето за гевреци, на спирката на автобуса, в общината и т.н. Ще ги видиш и в парка седнали на някоя пейка не защото са в обедна почивка, а защото от доста време не практикуват никаква работа. Нямат нищо за вършене, защото са станали в късните часове на нощта или в ранните часове на деня, за да си я свършат. На тях не им трябва 10 часа сън, както на младия човек.

В 6 и 30, когато работещите люде стават за работа и излизат, те вече са навън, защото са станали в 5 и 15, за да гледат "Дързост и красота". Докато бързаш да си купиш билет за градския транспорт, за да не закъснееш за работа, те просто те изпреварват на вратата и ти се сърдят, че не им помагаш да се качат. После отново ще ти се разсърдят, защото, като примерен, отруден гражданин, искаш да седнеш. И дори те вече да са седнали на мястото на някое уморено детенце отиващо на училище, вдигайки го от полагащото му се парче място, те ще се възмутят и като нищо ще ви вдигнат скандал, че се опитвате да седнете.

Те не закъсняват за никъде, обаче винаги бързат. Нямат достатъчно пари за пазар, но всеки ден носят повече от вас торби. Често пъти пътуват безцелно в градския транспорт, ей така, за да си запълват времето. Понякога взимат и маршрутки, за да проверят и там как е дисциплината. Винаги има някоя представителка от тях, която да ви приплаче, облягайки се с цялата си тежест върху вас докато пътувате. Ще ви увери, че е ужасно зле и всеки момент ще припадне. Същата тази, минути след като й повярвате и седне ще извади книга или червило за да разкраси карикатурния си и без това вид. По-късно когато слезе и продължи по улиците, ще изпадне в паника и критика по някое красиво младо момиче, заради късата му пола или силния грим.

Ще направи груба забележка и на групата деца, които се смеят от сърце с глас. После за разнообразие ще започне да пресича пътното платно криволичейки, за да сложи на място шофьорите, които са длъжни да бият спирачките при вида на пресичаща неправилно, без да се оглежда сърдита лелка. За тях пешеходните пътеки са поредната блъсканица за преодоляване, където ще могат да се ръгат и блъскат, за да застанат най-отпред.

Искате да се обадите на живо в предаването на Милен Цветков?! Откажете се.

Няма да успеете да се свържете, но за сметка на това ще се наслушате на интелектуалните изказвания на сърдитите лелки и то в ефир. Мислите, че мразя лелките?! НЕ. Даже от уважение ги наричам лелки. Уважение, за което те претендират, а не го показват. Нима не е грозно и невъзпитано да правиш неуместни забележки на публични места на напълно непознати хора?! Нима не е некултурно да се буташ и да мрънкаш постоянно?! Нима е хуманно да вдигаш хоата от местата им или да ги предреждаш?

А безопасно ли е да пресичаш, където ти падне без да се оглеждаш?! И понеже повечето претендират за възпитание и култура накрая ти казват, че родителите ти не са те възпитали.

А нима нашите родители не са техните деца?!

Не, аз не мразя старите и невръстни хора. Мразя синдромът на сърдитите лелки. Мразя това, че те живеят с мисълта, че всички останали хора са им длъжни.

Мразя това, че някоя тяхна изява би могла не само да те ядоса, а и да ти скапе настроението. И не е нужно да ставаш като тях за да им го върнеш. В крайна сметка всеки избира какъв да бъде. Аз не искам да съм като тях!

готини тагове си турила :)
оня ден си говорих с една такава по телефона, и накрая взе да истерничи, понеже аз се забавлявам с такива душички, много ми са сладки, как набират... особено в трамвай 20 или 22 ... е уникални са, цяло национално богатство :))) поздрави :)

така е, но те се възпитават от млади...
на неуважение и нехайно отношение към по възрастните, което в последствие ги прави агресивни
към всичко живо на този свят...

ето и аз току-що прочетох написаното на една млада мрънкалници, което бих нарекла "синдром на младите лелки".