Описаните характеристики на двете типични нагласи интраверсия и екстраверсия много рядко се срещат в чист вид. Всеки човек с екстравертна ориентация носи своите интровертивни черти, респективно всеки интраверт притежава екстравертни черти. Двете нагласи се отнасят една към друга компенсаторно. Ако съзнанието е интровертно, то несъзнаваното ще бъде екстравертно насочено и обратно. Понякога неосъзнатостта на този факт води до нарушаване на хармоничното развитие на индивида. Преходът от осъзнато към неосъзнато поведение може да се разпознае по това, че в даден обект, който е противоположен се проецират собствените отрицателни страни. Ако например при интровертния тип се прояви противоположната несъзнавана нагласа, той ще се превърне във непълноценен екстраверт. Всичко което човек не осъзнава в собствената си психика се проявява като проекция върху обекта и докато той не разпознае съдържанието на проекцията обектът остава "изкупителна жертва". Осъзнавайки развитието на противоположната нагласа индивидът не само ще възвърне собственото си равновесие, но това ще спомогне и за по-доброто контактуване с другите.

Изключително важно е да се подчертае нарушаването на психичното равновесие ако не е развита нито една от четирите възможни функции като главна, респективно когато всички са останали недиференцирани. Докато постигне напълно утвърден Аз в сходно на това състояние се намира психиката на детето. Възникването на съзнателния Аз е бавен и труден процес, който е успореден с процеса на възникването и утвърждаването на главната функция, който трябва да приключи до края на юношеството. Ако това не се случи, личността ще бъде крайно инфантилна, няма да е наясно в дадена ситуация коя от двете си нагласи и четирите си функции да използва. Такава личност често се поддава на влияния, променлива е и в същото време успява крайно лицемерно да прикрива психическата си недоразвитост, а това води до много усложнения. 

За Юнг всички структури и процеси трябва да действат балансирано. За да има равновесие и хармония хората би трябвало да живеят и в света на субективните и в света на обективните преживявания. С достигане на зрелостта едната нагласа става доминираща, т.е. тук е заложена идеята, че преобладаването на дадена нагласа се осъществява чрез процеса учене. В момента в който това стане, съответният тип определя личността, но противоположния не прекратява влиянието си. Тези две уникални психологически ориентации са общовалидни начини на реакции в живота на един и същи индивид, същевременно с това те могат и да се редуват. Този факт може да се срещне и в такива ситуации, като например определени фази в човешкия живот, а дори и в живота на цели народи. Понякога те могат да се характеризират повече като интравертни или екстравертни. Например “Средновеоквието е по скоро интравертно, а Ренесансът е екстравертно ориентиран”. (8.с.40) Би било напълно погрешно, ако интравертността или екстравертността бъдат определяни като по-ценни или по-приемвливи. И двете имат своето основание и роля за да бъде завършен светът.