Четирите функционални типа, които могат да се установят в индивида чрез съответния приоритет на една или друга функция, са валидни само на теория. В живота почти никога не се проявяват в чиста форма, а като смесени типове. Функциите, но само тези които са съседни, могат многократно да се проявяват в смесен тип с по-голям или по-малък приоритет на една функция. Двете противоположни двойки – мислене-чувство и усещане-интуиция не могат да разменят позициите си, във всички случаи те се съотнасят една към друга компенсаторно. При прекомерно подчертаване на едната функция, например човек с доминираща функция мислене, противоположната функция чувство от само себе си ще търси равновесие и ще се проявява като малоценна. Тогава интелектът ще бъде нападан от инфантилни изблици на чувства, които ще се проявяват в сънища и фантазии с чисто инстинктивен характер.

Юнг съчетава атитюдите (нагласите) интраверсия и екстраверсия с четирите функции. Именно по този начин извлича понятието за психологическите типове и развива теорията си за тях. Типовете могат да се класифицират като екстравертно-рационални, екстравертно-ирационални, интравертно-рационални и интравертно-ирационални. Освен това всеки тип се разграничава и според доминиращата функция в рационална или ирационалната двойка функции. Тези съчетания формират осем основни психологически типа:

Екстравертивна нагласа с доминираща функция мислене.

Мисленето се обуславя до голяма степен от обективна информация, предавана посредством възприятията.Освен конкретно, то може да бъде и идейно, ако идеите, които отстоява са възприети от вън. Обективната детерминираност на екстравертното мислене се подчинява на обективни факти.

Екстравертивна нагласа с доминираща функция чувство.

Чувството отново е ориентирано към обективни данни. Обектът е необходимо условие за пораждане на определени чувства. Хора с преобладаваща функция чувство са приятни, общителни и ведри. Когато, обаче обекта асимилира личността, т.е. когато личността твърде много се приближава до обекта, тази привлекателност изчезва.

Тези два рационални типа се харектеризират с преобладаването на разсъждения и оценъчни функции. Живота на индивидите с подобна ориентация е подчинен както на рационална преценка, така се влияе и от несъзнателна ирационалност.

3.Екстравертивна нагласа с доминираща функция усещане.

Усещането е най-силно обусловено от обекта, а също така и зависимо от него. То може да зависи и от субекта, но в екстравертирания тип тази субективна форма на усещането е унищожена или подтисната. В тази нагласа усещанията предизвикват само конкретните, сетивно възприети обекти или процеси.

4.Екстравертирана нагласа с доминираща функция интуиция.

Като функция на несъзнателно възприемане, интуицията е насочена към външните обекти. Тя е активен творчески процес, който доизгражда обекта. Опитвайки се да разкрие възможности в обективната ситуация, тя непрекъснато търси изходи във външния живот чрез пренасяне на образи или възприятия на отношения и условия, които не могат да се пренсят от други функции.

Тези типове са определени от Юнг като ирационални, защото техните качества и грешки се основават върху абсолютната интензивност на възприятието.

5.Интравертирана нагласа с доминираща функция мислене.

Тук мисленето е насочено към субективния фактор. То може да бъде ангажирано с конкретни или абстрактни фактори от външната действителност, но в решаващ момент винаги е ориентирано от субективен материал. Главната му задача са новите идеи, а не възприемането на нови факти. Целта му никога не се свежда до някаква интелектуална реконструкция на конкретни действия, а до превръщане на неясния й образ в блестяща мисъл.

6.Интравертирана нагласа с доминираща функция чувство.

Чувството е детерминирано от субективния фактор. То търси един образ, който в действителност не съществува, но за който е имало нещо като предчуствие. Хората с доминиращо интравертно чувстване са мълчаливи и трудни за контакти. Предпочитат използването на негативни емоционални преценки или безразличието.

Тези два типа са също рационални и притежават разумна, оценъчна способност, само, че е силно субективизирана.

7.Интравертирана нагласа с доминираща функция усещане.

В интравертираната нагласа усещането определено се базира на субективната част от възприятието. Субективния момент в усещането представлява едно несъзнателно предразположение, което изменя коренно сетивното възприятие и по този начин го лишава от неговото чисто обективно въздействие. Влиянието на субективния фактор понякога подтиска напълно дори и най-слабите въздействия от обекта. Интравертираното усещане се развива в съответствие със субективната насоченост.

8.Интравертирана нагласа с доминираща функция интуиция.

В тази нагласа интуицията е насочена към вътрешните обекти. Тяхното отношение към съзнанието е аналогично с това на външните, (като се има предвид обаче, че тяхната реалност е психическа, а не физическа). В този аспект може да се приеме, че именно тази интуиция е приложима и за елемнтите на несъзнаването. Вътрешните обекти се представят на интуитивната перцепция като субективни образи, които обуславят съдържанието на несъзнаването. Интроверта с доминираща функция интуиция възприема много ясно основните процеси на съзнанието. Той може възприемайки ги да предоставя определени данни, които са важни за разбиране на общи събития. Освен това интуицията обхваща образите, които се появяват а приори, т.е. унаследените предпоставки на несъзнавания дух. Нейното пророческо предвиждане на нови възможности обяснява връзката й с архетиповете, които представляват закономерния ход на всички преживявани неща.

Последните два ирационални типа са почти недостъпни за външна преценка. Тяхната основна активност е насочена навътре. Именно това е причина на пръв поглед да се забелязва, че тези индивиди са необщителни понякога нерешителни, потайни и изпълнени със задръжки. Често се случва те да бъдат погрешно разбирани от околните.

Типовете нагласа характеризират общото психологическо поведение, т.е. посоката на общата психична енергия. Нагласите интроверсия или екстраверсия са закотвени в биологичната ни структура и са заложени още от раждането различните функционални типове. Главната функция е обусловена от определена органична склонност, но тя може да бъде променена или потисната чрез съзнателно усилие. Промяната на типа нагласа е възможна само чрез вътрешна реконструкция, промяна на структурата на психиката, спонтанна трансформация или мъчителен психически процес на развитие. Поради това диференцирането на втората и третата функция (помощните) е доста по-лесно отколкото на четвъртата, тъй като тя е най-далеч от главната функция и същевременно най-близко до скрития, недиференцирания тип нагласа. "Това сливане е причина интровертността на екстровертния мисловен тип да се характеризира не само с интуицията или усещането, но преди всичко с чувството и т.н." (8, с. 30)